Ако се вгледаме в началото на геймовете на всеки тенис мач, можем да забележим наченки на аритметична прогресия в отброяването на точките. Изглежда странно защо една точка започва с 15 и продължава с 30, а следващата, която е към края на гейма, е… 40.
Като привърженици на тениса, когато гледате мач заедно с човек, който не следи толкова отблизо спорта, вероятно сте получавали въпроса – защо всъщност точките се отброяват по този начин? А ако продължите с обяснението на цялата система на точкуване, най-вероятно събеседника ще се отегчи и ще поиска да смените канала.
* * *
Вечният спор къде възниква играта, наследена от съвременната представа за тенис – Великобритания или Франция, е сложна тема и няма безспорни доказателства в едната или другата посока. Ясно е само, че първите сведения за подобна игра са от късното Средновековие – около XII век. Думата „тенис” произлиза от старофренското „Tenez”, което се превежда като „получаваш!”, тъй като това е думата, с която сервиращият сигнализира на посрещача, че ще му подаде топката. Развитието на тениса през годините обаче е дълга тема, която ще разгледаме в бъдещи материали.
Начинът по който се отброяват точките в играта също няма точно определен произход, но има различни сведения и хипотези, които ще разгледаме в следващите редове.
* * *
В своя балада (113) от 1435г. херцогът на Орлеан – Шарл Орлеански споменава, че е „достигнал 45”:
„Играя тенис от дълго време,
толкова дълго, че вече достигнах
четиридесет и пет; ние играем
за подходяща награда; не за нищо. […]”
Това е и най-ранното сведение, което имаме към този момент за произхода на точкуването в тениса. В последствие през XVI век се споменават и числата 15 и 30 в различни източници, но причината и подробни обяснения защо – липсват.
* * *
Най-популярната теория за възникването на тенис точките е защото те са се отброявали от часовник: когато спечелим първата точка – стрелката сочи 15, съответно втората – 30, а третата първоначално е сочила 45, но тъй като впоследствие възниква deuce и advantage правилото в геймовете, след 30 стрелката се поставя на 40 минути, а при предимство след deuce отива по-нагоре, преди да затвори напълно кръга при спечелване на гейма.
Проблемът с тази теория обаче е чисто времеви: както вече разгледахме, първите сведения за точкуването в тениса са от 15 и 16 век, а преди края на 17 век (1690г.) часовниците са имали само една стрелка посочваща единствено часовете, тъй като не е имало по-прецизен механизъм, който да отброява и минутите – затова няма как да има съотношение между минутите и точките поне в средновековните или ренесансови игри, наподобяваща тениса.
* * *
Друга теория свързана с отброяването на точките възниква от френската игра предшественик на тениса Jeu de paume (която вероятно визира и Шарл Орлеански в поемата си) или в превод на български – Игра с длани, в която вместо с ракети, топката се е подавала с ръце.
Във въпросната игра полето е било дълго общо 90 фута (1 фут = 30.48 см), разделено на 2 от мрежа. Когато спечелиш първата точка се придвижваш 15 фута напред, втората – 30 фута от основната линия, а третата – съвсем близо до полето на съперника – с още десет или общо 40 фута. Това е и най-популярната хипотеза във Франция за произхода на точките в днешния тенис, но и тя не е доказана и има слаби места – числото 40 не се споменава почти никъде чак до 18 век, преди това са познати само 15, 30 и 45.
През 19. век популярна игра сред английските войски в Индия е била Sphairistikè (думата произлиза от древногръцки и означава „изкуството да играеш с топка”), която се е доближавала най-много до съвременния тенис, добавяйки ракетите като част от играта.
Точкуването там е дошло от калибъра на оръдието, с което военните кораби обстрелвали целите си. Видовете разположени на един кораб са били 15-фунтово*, 30-фунтово и 40-фунтово оръдия, като съответните заряди са били изстрелвани в същата последователност, както са и точките в тенис гейма.
Макар да няма официално потвърждение, че точно оттук идва странното точкуване в геймовете, тази теория изглежда най-близо до реалността предвид това, че тази игра е наподобявала най-много днешния тенис, както и това, че все пак е възникнала доста по-късно от останалите две, които разгледахме.
* фунт – английска мерна единица за тегло. 1 фунт = 16 унции или ~ 453гр.
* * *
Любопитните въпроси относно точкуването на иначе изключително консервативния тенис не спират само с числовото изражение на резултатите. Освен, че има налице своебразен вид „тенис прогресия” в геймовете, вероятно сте чували, че тенис съдиите обявяват нулата в точките в гейма или в сетовете като „love”. Например 15:0 се обявява като „fifteen-love”, както и 3:0 гейма в един сет се обявява „three games to love”. На български резултата се съобщава както е логично – петнадесет – нула или три на нула гейма, но откъде идва използването на думата означаваща „любов” като нула в тениса?
Отново имаме френска и английска теория, както и леко включване от Нидерландия. Според английската, love се използва за нула тъй като преди започване на всеки мач, при резултат 0:0 „играчите все още са изпитвали любов един към друг” и оттам резултатът се обявявал „love to love”, след което при спечелването на точки love си е останало вместо нула.
Едва ли сте се замисляли, но цифрата 0 вероятно ви наподобява формата на яйце. Ако на вас не, то на французите това им е направило впечатление и се твърди, че френската дума за яйце „oeuf” или членувана „l’oeuf” се е използвала вместо нулата. Разбира се, в последствие думата започнала да се употребява и сред британците, които започнали да я изписват като „love”. Донякъде логична хипотеза, но и за нея няма твърди доказателства.
На нидерландски пък думата „lof” означава “чест” и се твърди, че когато състезателят е имал нула точки, той „не играе за друго, освен за честта си”, откъдето произлиза и това предположение за обявяването на нула в тениса. Разбира се, тази теория изглежда най-малко вероятна, тъй като няма други източници на информация за практикуването на тенис преди векове в Нидерландия.
* * *
Тенисът е изключително традиционалистки спорт, който крие много от своите тайни останали до днес сякаш е народна приказка споменава от уста на уста през поколенията. Темата за това дали голяма част от тенис правилата свързани с точкуването в един мач не са твърде остарели за днешния свят става все по-актуална, но едно е сигурно – всяка чувствителна промяна в правилата на играта ще бъде осъществена много трудно – тенисът има лоялни привърженици по целия свят, които посрещат с огромно недоверие всеки опит за промяна на традиции формирани от векове.
